Предмет, цели и задачи на трудовата медицина

Съгласно определението на Световната здравна организация (СЗО), съгласувано с Международната организация по труда (МОТ), трудовата медицина е дейност от обсега на различни специалности, имаща за цел:
- опазване и укрепване на здравето на работещите чрез предотвратяване и ранно откриване на професионалните увреждания на здравето и чрез ограничаване и отстраняване на вреднодействащите фактори и условия на работа;
- развитие и стимулиране на здравословен и безопасен труд, работна среда, организация на труда;
- повишаване на физическото, психическото и социално благосъстояние на работещите лица, опазване на тяхната работоспособност и подпомагане на професионалното и социалното им развитие;
- създаване на възможност за работещите да водят социален и икономически продуктивен живот и да допринaсят положително за устойчивото развитие на нацията.

Това определение е залегнало и в действащата нормативна уредба - Наредба № 3 от 25 януари 2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина (обн. ДВ. бр.14/12.02.2008 г.). Първостепенна задача на СТМ е съдействието за осигуряване на здраве и безопасност при работа. Правото на здраве при работа е част от основните човешки права, гарантирано у нас от Конституцията и регламентирано от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. Подобрявайки здравето и работоспособността на работещите, трудовата медицина допринася за повишаване на производителността, качеството на продукцията, мотивацията за работа, удовлетвореността от труда. Снижават се разходите в резултат на отсъствия от работа поради заболяване и нетрудоспособност, за медицинско обслужване и социално осигуряване, за обезщетения и компенсации. Крайна цел на трудовата медицина е здравословната, безопасна и удовлетворяваща работна среда и здравият, активен и производителен служител, способен и мотивиран за извършване на ежедневната си работа.
Новите подходи на трудовата медицина изискват:
- включване на различни специалисти – медицински и технически /интердисциплинарен характер/;
- пренасочване от лечебна към превантивна дейност на службите в предприятията;
- оказване на съдействие на работодателите при изпълнението на задължението им да извършват оценка на работното място и професионалния риск като база за незабавна превантивна дейност (оздравяване на работната среда) вместо изплащане на компенсации за работа при вреден труд.
- задължително участие на работниците и техните представители при оценката на риска на работното място.

Основните задачи на трудовата медицина са:
- осигуряване на здраве на работното място;
- опазване здравето и безопасността на работещите;
- изграждане на нова култура на работно поведение – спазване на технологична дисциплина, на правилата за безопасна работа, на здравословен начин на живот.

Практиката на трудовата медицина означава набор от ключови дейности за постигане на устойчиво развитие. Добрата фирмена политика по здраве и безопасност при работа е интегрирана не само с политиката по качество, но и с мерки за опазване на околната среда. Основните дейности в областта на трудовата медицина са:
- хигиена на труда – измерване и оценка на факторите на работната среда и трудовия процес;
- токсикология, физиология, психология, ергономия;
- изследване на здравното състояние на работещите;
- професионални/свързани с труда/ заболявания и производствен травматизъм;
- епидемиология на незаразните заболявания;
- безопасност при работа;
- промоция на здравето на работното място.

Предизвикателствата за трудовата медицина в периода на преход на икономиката са:
- влошените условия на труд;
- високото ниво на материалните разходи във връзка с изплащане на компенсации и обезщетения за работа при вредни условия;
- високото ниво но обща заболяемост на работещите;
- високото ниво на безработица.